Георги Ангелов

Министерството на здравеопазването обмисля тежки санкции за неплащане на здравни осигуровки, за да събере 1 милиард лева от неосигуряващите се и да попълни бюджета за здравеопазване. На пръв поглед звучи логично, но е необходим и по-дълбок анализ.

Ясно е, че едва ли ще се съберат 1 милиард лева допълнителни приходи. Имаме около един милион неосигурени, ако всички те платят здравни вноски, ще се съберат около 250 милиона лева. В допълнение, част от неосигурените вероятно от години не живеят в България, други са починали, а трети няма да имат пари да платят – следователно, събраната сума едва ли ще достигне и 100 милиона лева.

Между другото, в България здравното осигуряване е задължително – и въпреки това почти 15% от населението не плаща здравни осигуровки. В същото време, в САЩ здравното осигуряване не е задължително – а също около 15% нямат здравни осигуровки. Явно, задължително или не, винаги има хора, които не се осигуряват. И този въпрос не се решава толкова лесно. Най-малкото защото след 1-2 години влизаме в Шенген и границите ще изчезнат, т.е. няма как да спрат някого на границата за неплатени осигуровки, ако граница няма.

Трябва да е ясно, че ако здравната каса иска хората да й плащат осигуровки, тя трябва да се интересува от тях. В момента, здравната каса дори няма актуални адреси и телефони на неосигурените, не знае дали тези хора са въобще в България или са емигрирали. По този повод – нека не забравяме, че последното преброяване на населението беше преди почти десетилетие и никой в България не знае колко хора са напуснали страната от тогава насам.

Всяка една фирма се интересува от своите клиенти, същото трябва да прави и здравната каса. Но здравната каса не се интересува – тя не знае какви са тези хора, защо не се осигуряват, какво не им харесва в системата и пр. Без такъв анализ не могат да се вземат сериозни мерки. Ако неосигурените са емигрирали, няма как да плащат осигуровки в България. Ако те не знаят, че трябва да се осигуряват, тогава са необходими информационни мерки. Ако те не харесват здравната система, тогава са необходими мерки за подобряване на качеството на обслужване. Ако хората смятат, че са здрави и затова не им трябва здравна осигуровка – тогава отново им е необходима по-скоро информация. Има хора, които не плащат здравни вноски, защото и без друго когато отидат на лекар или в болница им се налага да плащат (под масата или по друг начин) – това също е стимул за неплащане и трябва да се помисли как да се премахне.

Според едно изследване, почти три четвърти от българите не одобряват дейността на здравната каса. Това също е сериозен проблем. За да си плащат хората здравните осигуровки и да нямат стимули за укриване, те трябва да знаят, че срещу платените осигуровки ще получат добра здравна услуга. А те не получават – според Световната здравна организация качеството на здравната система в България е много ниско – България е на 102-ро място в света по качество на здравната система. Според мен, тук е разковничето на проблема. Когато здравната система стане качествена и постави в центъра на вниманието си пациента, тогава хората сами ще търсят начин да се осигуряват, а няма да бягат от системата.

Как да се промени здравната система?

Накратко, трябва да се премахне монополът на здравната каса. Ясно е, че докато касата има монопол, тя не е изложена на конкурентен натиск и не се интересува много-много от своите клиенти – осигурени и болни. Хората трябва да имат избор в коя здравна каса или здравен фонд да си внасят здравните вноски и да се махнат от сегашната монополна каса, ако не са доволни.

Лесно е да се каже, но трудно е да се направи – особено изведнъж. Затова имам друго предложение – да направим един „пилотен проект“ на здравната реформа. Например, още през 2010 година може да се даде право на 100 хиляди души да се прехвърлят от държавната здравна каса в частен здравен фонд. Ако този пилотен проект се окаже успешен, през 2011 година ще се позволи на още повече хора да се прехвърлят в конкурентни фондове. Ако всичко е наред, в началото на 2012 може изцяло да се либерализира пазарът и всеки да има избор на здравен фонд.

Ето как можем да направим радикална реформа – но постепенно и на стъпки, без да рискуваме и избягвайки големи фалове. И след няколко години можем да имаме система като в Холандия, където здравното осигуряване е изцяло в частни фондове, а държавата е просто регулатор на системата, а не участник в нея.