Необходимост и опции за (дългово) финансиране на бюджета
Георги Ангелов
(Мемо до Ана Махайлова, зам.министър на финансите, 21.12.2009 г.)
(Основните идеи от този текст бяха представени от автора на дискусия в Министерството на финансите на 21.12.2009 г. Повече информация за срещата е достъпна на страницата на МФ.)
Необходимост от финансиране
Дълговото финансиране най-често се използва за финансиране на бюджетни дефицити. При балансиран бюджет – какъвто цели правителството за 2010 г., обаче, няма нужда от дългово финансиране. Съответно, този аргумент за издаване на дълг не е валиден за България.
Дори обратно – ако правителството едновременно твърди, че ще има балансиран бюджет и в същото време усилено емитира дълг, тогава може да породи недоверие към своята политика. Пазарът може да не вярва на твърденията за балансиран бюджет, ако едновременно се емитира дълг (например, когато през есента се спомена, че правителството мисли за издаване на еврооблигации в медиите веднага се появиха твърдения, че парите са необходими заради бюджетни дефицити).
С други думи, не само няма необходимост да се издава дълг при балансиран бюджет – но дори е контрапродуктивно и вредно за кредибилността на фискалната политика. При балансиран бюджет няма нужда и от вземане на пари от фискалния резерв.
Защо балансиран бюджет?
Балансираният бюджет е необходим на България по няколко причини
-
Той позволява да се поддържа стабилност и да се намаляват макрорисковете – които са основните рискове за икономиката през последната година.
-
Той прави заявката за членство на България в еврозоната много по-сериозна на фона на другите страни от региона, както и на фона на много страни, които вече са членове на Еврозоната.
-
За малки страни като България с лоша кредитна история е задължително да поддържат ниски нива на правителствен дълг и да избягват дефицити, за да може частният сектор да има достъп до капитали и то при приемливи лихви и да се избягват рискове от държавен фалит (Рейнхарт и Рогоф имат наблюдения по темата за последните 8 века).
-
Дори страни от Еврозоната (като Гърция), чиито държавни облигации се приемат като обезпечение за рефинансиране от Европейската централна банка, не могат да издържат на големи бюджетни дефицити. За страни извън Еврозоната и с лоша кредитна история ситуацията е още по-тежка.
-
В Източна Европа – в страните, сравними с България – няма никаква индикация, че бюджетните дефицити подпомагат по-лекото преминаване през кризата. Точно обратното, България се справя по-добре от повечето страни от региона въпреки по-стегнатата фискална политика.
-
Възможно е през 2010 година да има повече приходи от заложените в бюджета заради възстановяването на икономиката – съответно в такава среда няма причина да се допуска дефицит, дори може да се мисли за излишък.
Политическа икономия на дълга
Ако се издаде голяма емисия дълг – няколко стотин милиона евро еврооблигации, например – това ще стане “гореща тема” в медиите. Ще започнат обсъждания по въпроса как да се похарчат тези пари и ще е трудно да се обясни, че всъщност тези пари ще стоят в резерв и няма да се харчат. Съответно, ще се увеличи натискът за харчене и правителството няма да може да го контрира с аргумента “няма пари”.
В допълнение, издаването на голяма емисия еврооблигации от страна, целяща бюджетен баланс, ще изглежда съмнително и на чуждите анализатори, които ще започнат да търсят някакви “причини” за подобна стъпка. Съответно, могат отново да се породят слухове за България.
Валутните и фискалните резерви
Единственият валиден аргумент за търсене на чуждо финансиране е за подкрепа на валутните и фискалните резерви – т.е. за подкрепа на общата макростабилност в страната. Поради гореизброените причини, обаче, дълговото финансиране не е най-добрият вариант за тази цел.
По-добрият вариант е активизирането на процеса на приватизация и съответно осигуряване на приходи от приватизация. Приватизацията на Топлофикацията в София, Булгартабак, остатъчни миноритарни дялове в държавни компании, листване на част от акциите на енергийните компании на борсата и други подобни сделки могат да осигурят значително недългово финансиране (недълговото финансиране има и едно фискално предимство – че не натоварва бюджета с плащания на лихви). При достатъчно активност, могат да се осигурят поне милиард лева по този начин, а при желание за бърза приватизация – и много повече.
Концесионирането на инфраструктура (летище София, други летища, пристанища, магистрали) също може да осигури приходи – като голяма част от тях могат да са в началната година на концесията, а останалите да се получават ежегодно.
Фискално правило
За да поддържа доверието в българската икономика и да влезе в Еврозоната България се нуждае не просто от стабилна фискална политика, но и от гаранции, че тази стабилност ще продължи и в бъдеще (Гърция показа, че може и да не продължи). Съответно, въвеждане на фискално правило, което ограничава харченето и не позволява бюджетни дефицити, би помогнало много. Наскоро Германия въведе подобно фискално правило и би било добре България да последва този пример (това ще помогне и да убедим Германия, че сме готови за Еврозоната).
.jpg)
“ако правителството едновременно твърди, че ще има балансиран бюджет и в същото време усилено емитира дълг, тогава може да породи недоверие към своята политика”
Напълно съм съгласен с това твърдение и споделям опасението че това може да не се възприеме добре, особено поради изострената чувствителност на външните наблюдатели заради проблема с Гърция (става въпрос за това как техният дефицит изведнъж се оказа двойно по-голям от очакваното, а друг е вече въпроса за неговия размер).
Въпреки това дупките в бюджета за съжаление са реални и парите ще липсват особено в първите месеци на 2010 г. Не съм специалист, но изглежда че дълговото финансиране май е най-бързия и практичен начин за набавянето на необходимите средства (дано обемът на това финансиране да е колкото се може по-ограничен). С приватизация едва ли ще може да се набави паричен ресурс за толкова кратко време, макар че това е привлекателна идея.
Весела Коледа!