Георги Ангелов

През изминалата седмица чухме на няколко пъти политици от БСП да обясняват как и защо законът не трябвало да се изпълнява и осигуровките не трябвало да се намаляват с 3 пункта от средата на годината. Преди това, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев сподели същата теза. Впоследствие някои групи в БСП предложиха въобще да не се намаляват осигуровките, а на конгреса се стигна до “компромис” – обеща се, че осигуровките ще се намалят, но датата на това намаление за пореден път ще се отложи в бъдещето.

Предисторията

Политиката на намаление на осигуровките премина през много препятствия. Преди няколко години я подкрепяхме само една малка група макроикономисти, а всички политици бяха против. След това политиците колебливо започнаха да осъзнават необходимостта от по-ниска тежест върху труда и през 2006 година осигуровките бяха намалени от новото правителство с шест процентни пункта – от 42.7% на 36.6%.

За сметка на това, през 2006 година нямаше други намаление на данъци. Оправданието – въвеждането на новата Национална агенция по приходите щяло да влоши приходите в бюджета /въпреки че агенцията се създава, за да подобри събирането на приходите/. Депутатите се уплашиха от данните, които им предостави Министерството на финансите – и решиха да не “рискуват”. Което за пореден път показа, че Народното събрание има нужда от собствен аналитичен отдел, който да проверява информацията, “спускана” от министерството.

Никакъв риск не се реализира и през 2006 година имаше рекорден бюджетен излишък. При тази ситуация изглеждаше сякаш нещата вървят към по-голямо данъчно намаление за 2007 година. Политиците изглежда щяха да приемат намаление на данък печалба до 10% заедно с намаление на осигурителните вноски с 2-3%. Отново се появи Министерството на финансите – което този път обясни, че има нов риск, приходите от ДДС щели да спаднат рязко заради влизането в ЕС. Политиците пак се уплашиха – защото пак не можеха да проверят тази информация чрез собствен аналитичен отдел и се наложи да вярват на министерството. Този път, обаче, в закона беше записано, че ако бюджетът се развива добре в средата на годината осигуровките ще се намалят с 3 процентни пункта.

Законът

В закона за държавния бюджет за 2007 година е записан следният текст (параграф 70 от преходните и заключителните разпоредби):

След 15 юни 2007 г. Министерският съвет, при наличие на фискална възможност, да предложи на Народното събрание съответни законови промени, с оглед намаляване на вноската за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване с три процентни пункта, считано от 1 юли 2007 г.

Което означава, че в периода между 15 юни и 1 юли правителството трябва да направи анализ на развитието на бюджета до момента, да прецени дали има възможности за намаление на осигуровките с 3 пункта и, ако има, да внесе законопроект в парламента, който да се приеме и да влезе в сила от 1 юли.

15 юни вече мина и в момента правителството би трябвало да оценява фискалните възможности на бюджета. Това, обаче, не се случва. Според зам-министъра на финансите Ананиев фискалните възможности щели да се преценяват когато излязат бюджетните данни за първите шест месеца и се подготви докладът за полугодието – което щяло да стане към август. А самото решение щяло да се вземе през септември-октомври.

С други думи, Министерството на финансите – без някаква причина – смята да не спази изискването на закона и да отложи решението във времето. За разлика от предишните отлагания на данъчни намаления, които се базираха на някакви “рискове” този път министерството дори не си направи труда да измисли някакъв новопоявил се риск.

Фискалните възможности

Текстът на закона е написан доста общо – за да даде възможност на правителството да го тълкува свободно. Фискалната ситуация, обаче, се оказа толкова по-добра спрямо планираната, че вече за абсолютно всеки е очевидно, че фискални възможности за намаление на осигуровките има. Преценете сами:

- за цялата 2007 година е планиран бюджетен излишък под 400 милиона лева

- само за първите четири месеца на годината излишъкът вече е 1.3 милиарда лева

- очакванията са, че до края на годината излишъкът може да надмине 2.5 милиарда лева

- намалението на осигуровките с 3 пункта от 1 юли “струва” на бюджета между 60 и 120 милиона лева, т.е. между 20 и 40 пъти по-малко от очаквания излишък

При тази ситуация едва ли има и един икономист, който да твърди, че няма фискални възможности за намаление на осигуровките. Не само, че има – но осигуровките могат да се намалят и с много повече от 3 пункта. Всъщност, те могат изцяло да се премахнат и бюджетът отново ще бъде балансиран. Толкова са големи фискалните възможности в момента.

Политиците

От управляващите партии НДСВ заяви най-твърда подкрепа за намаление на осигуровките от 1 юли, както е предвидено по закон. ДПС първоначално имаше смесено послание, един техен шеф на комисия се обяви за, а друг – против намаление на осигуровките на 1 юли. Впоследствие ДПС също постигна консенсус, че ще защитава намаление на осигурителните вноски.

БСП е в най-странна ситуация, като нейни представители твърдят всякакви неща, които са много далеч от истината, само и само да не се намаляват осигуровките или поне това намаление да се отложи. Защо се прави това не е съвсем ясно, след като намалението на осигурителната тежест беше едно от малкото смислени неща, които получиха подкрепа от партията.

Аргументите

Председателят на бюджетната комисия Петър Димитров от БСП обяви, че намалението на осигуровките щяло да бъде “преразпределение през бюджета към капитала”. Какво означава това не става ясно – при положение, че осигуровките са данък върху труда и се понася от работещите. Това, че бремето на облагането на труда се понася в огромна степен от работещите го пише в почти всеки учебник и господин Димитров би трябвало най-добре да го знае – след като като доцент преподава това на студентите си. В допълнение, намалението на един данък не е преразпределение през бюджета, а точно обратното – това е намаление на преразпределението и оставяне на повече пари в ръцете на данъкоплатците.

Във всеки случай, при 1.3 милиарда лева излишък в бюджета звучи съвсем нормално бюджетът да върне част от него на данъкоплатците – и понеже осигуровките са най-високият данък в България, трябва да се започне с тяхното намаление. И не само да се започне, но и да се продължи.

Друг аргумент, който беше изтъкнат против намаление на осигуровките, беше, че нямало никакъв ефект от намалението на осигуровките през 2006 година и затова няма смисъл да се прави отново. Това, обаче, е просто невярно – за последната една година частният сектор е създал рекордните 200 хиляди работни места /държавният е създал минус 6 хиляди/. Заплатите нарастват с най-високия си темп от много години насам. И не на последно място – бюджетът отчита много повече приходи от осигуровки отколкото е очаквал. При подобни данни трудно може да се твърди, че по-ниските осигуровки не са имали ефект.

Друго твърдение, което за радост все по-рядко се чува, е че по-ниските осигурителни вноски щели да застрашат пенсионната система и пенсиите щели да намалеят. Нищо не е по-далеч от истината от това твърдение – и тази, и миналата година ръстът на пенсиите беше по-висок от обичайния въпреки по-ниските осигурителни вноски. Което показва точно обратното – намалението на осигурителните вноски дава по-големи възможности на бюджета да увеличава пенсиите. Т.е. ако пенсионерите действат рационално също ще подкрепят намалението на осигурителната тежест.

Какво да се прави?

На първо време, трябва да се спази законът и осигурителните вноски да се намалят с три пункта от първи юли. В средносрочен план – до 1-2 години – те трябва да се намалят още, като същото трябва да се случи и с данъка върху доходите, за да може ефективното облагане на труда да спадне до нивата на облагане на печалбите. Ставка от 10% за облагане на труда е съвсем постижима. На трето място, Народното събрание трябва да създаде собствен аналитичен център по бюджетните въпроси, за да намали зависимостта си от Министерството на финансите.