За бързо увеличение на еврозоната
За бързо увеличение на еврозоната1
Георги Ангелов, Мартин Заимов2
Правилата са важни за икономическото развитие. Също така е важно, обаче, правилата да са подходящи и адекватни за съответната ситуация. Нещо повече, когато ситуацията се променя са необходими промени и на правилата. Обществата, които не се адаптират към промяната, са заплашени с упадък.
Така наречените Маастрихтски критерии за страните, които кандидатстват за членство в еврозоната, са пример за правила, които спешно се нуждаят от промяна. Когато критериите бяха създадени в началото на 90-те години на ХХ век, Европейският съюз беше два пъти по-малък от сега, а страните-членки имаха близки нива на доходи, ценови равнища и темпове на икономически растеж. Тези критерии, и по-специално инфлационният критерий, са остарели и неподходящи за настоящата ситуация.
Европейският съюз от 25 страни (скоро 27) e напълно различен спрямо преди 15 години. Има големи различия в нивата на доходи и ценови равнища, което предполага по-висок икономически растеж и инфлация в новите страни-членки. Повечето от най-нискодоходните страни претърпяват процес на догонване, който се асоциира с по-високи нива на икономически растеж и по-бързо нарастване на доходите и цените. Това води или до поскъпване на валутния курс /за страните с режим на плаващ валутен курс/ или до по-високи темпове на инфлация /за страните с режим на фиксиран валутен курс/. Ситуацията допълнително се усложнява от изискването на Европейския съюз новите страни членки да “хармонизират” /т.е. увеличат/ акцизите, които са силен проинфлационен фактор.
В ситуация като тази единствените три начина, по които новите страни членки могат да изпълнят инфлационния /или валутнокурсовия/ критерий, са да имат стагнация на икономиката, да използват “творческо” счетоводство и украсяване на данните, за да манипулират статистиката /като Гърция и Италия/ или да покажат открито пренебрегване на правилата /като Германия и Франция/. Очевидно, най-смисленото решение е да се премахнат Маастрихтските критерии или поне да се модифицират, така че да се приспособят към промяната.
Опитът на България с валутния борд (който наподобява евроизацията) показва, че евроизацията е полезна. Тя дисциплинира фискалната политика, води до намаляване на бюджетния дефицит и стимулира икономически реформи. Следователно, едно бързо приемане на еврото е желателно и трябва да се преследва от Европейския съюз като средство за насърчаване на икономическата стабилност и реформите в новите членки.
Най-добрият ход, който може да бъде предприет от Европейския съюз, е да следва политика на бързо разширяване на еврозоната. Всички нови страни-членки би трябвало да получат покана да се присъединят незабавно. Не могат да се очакват никакви негативни последици – комбинираният брутен вътрешен продукт на новите страни членки е твърде малка част от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, за да се променят чувствително монетарните условия. Този ход, обаче, ще бъде доста ползотворен за новите страни-членки на Европейския съюз и ще ги освободи от необходимостта да търсят умни начини, по които да заобиколят остарелите критерии.
Ако не бъде приложена политика на бързо разширяване на еврозоната, втората най-добра възможност за новите страни-членки е да евроизират едностранно. Ако някои от тях го сторят, Комисията и Европейската централна банка ще бъдат принудени просто да приемат този факт.
Препоръчването на политика на бързо разширяване не означава, че Европейската централна банка е задължително най-добрият избор за парична политика в дългосрочен аспект. Европейската централна банка не е прозрачна и отговорна. Тя дори не може да постигне своята собствена цел за инфлация – 77% от времето инфлацията е над целта. Следователно, успехът на една политика за бързо разширяване не е безусловен. Той изисква стратегията за паричната политика на ЕЦБ да се подобри /чрез въвеждане на експлицитно таргетиране на инфлацията със симетрична инфлационна цел, определяна от политически орган на властта – например ЕКОФИН/ и прозрачността и демократичната отчетност на банката да се засилят. Ако тези подобрения не бъдат направени, еврото може да изгуби доверие и сила и по-добрият съвет за много страни би бил никога да не се присъединяват към еврозоната.
1 По-кратка версия на статията беше публикувана за първи път на 19 януари 2006 в брюкселския вестник “European Voice”, издание на “The Economist”.
2 Георги Ангелов е старши икономист в Института за пазарна икономика. Като подуправител на Българската народна банка през 90-те години Мартин Заимов ръководеше валутния борд в България.
Моля ви се спрете да пишете глупости.
Стига да погледнете колко държави с валутен борд успешно са влезли в еврозоната.
Борда е метод или инструмент по скоро за запазване на на висока стойност на валутата.Когато валутата е с висока стойност това дестимулира износителите и стимулира вносителите.
Това е проста икономика.
Как тогава да имаме добра икономика след като износителите се възпират.И от там отрицателното салдо.
Това е вярно само в краткосрочен план. Обезценката на валутата увеличава износа само ако обезцени и реалното ниво на заплатите. В дългосрочен план това не работи, защото заплатите реагират на обезценката на валутата и растат по-бързо.
Конкурентността на икономиката се определя от фундаментални фактори – инвестиции, образование, инфраструктура, ефективност и пр.
В средносрочен и дългосрочен план, най-добрата политика за една страна е да има силна валута. Най-богатите страни са следвали тази политика десетилетия, за да станат богати. Бедните страни постоянно обезценяват валутите си – и нищо не се получава, освен инфлация.
Реалната заплата не може да реагира на цените бързо.
Силната валута дестимулира износители и стимулира вносителите!
Какво значи бедни страни?
Страни с огромен износ?!?!
Китай и Япония това ли са бедни страни?!?!
Най-лесно може да видим основния лихвен процент.
В държавите в които ОЛП е най-висок инвестициите са най-несигурни.
Аз не съм виждал силна страна с висок лихвен %
Значи ако 1 Euro = 1 BGN смятате ли,че ще се предпочетат българските стоки пред европейските.
Трябва да се дестимулират няколко сектора на производството ни които са крайно неефективни.Това ще доведе до безработица,но тези хора ще се насочат към ефективните ни производства където имаме сравнителни предимства.И това ще доведе доведе до развитие на секторите където можем да се реализираме успешно.Да ама как да предизвикаш безработица,като тези хора са гласоподаватели?!?!
Производството ни е крайно неефективно.Населението все още разчита на пенсията си което е много отрицателно явление(на фона на намаляващото работоспособно население).
Въпроса не е какво трябва да се направи,а кое правителсто е толкова глупаво,че да се жертва и да не бъде избрано отново в близките години.
В момента модела е “И вълкът сит и агнето цяло”.
Не може да трупаме външен дълг само и само населението да не смени правителството.Сега или след 5-10 години този дълг ще ни дръпне назад.Защо да не го отстраним от сега за да не става все по-голям.
Масово населението е неграмотно на тема икономика.
Направете анкета: “Какво е плоският данък?” и ако 3% имат идея какво е туй чудо на мисълта,то това ще е пробив.
Как може да водиш каквато и да било икономическа политика,след като населението не разбира какво всъщност правиш.А ако усети,че дохода му пада…как да обясниш,че това ще допринесе за стабилноста на доходите му за много години напред.
Китай да не би да обезценява валутата си?!? Китай доскоро имаше фиксиран курс – дълги години, а сега бавно повишава курса на юана. Точно обратното на това, което вие препоръчвате.
Неефективното производство няма да стане ефективно чрез обезценка. Точно обратното – никой няма да инвестира при нас, т.е. възможностите да се повиши производителността ще намалеят рязко.
Между другото, нали сте наясно, че не е възможно едновременно да има и разхлабен валутен режим и разхлабена лихвена политика? Вижте Румъния – нямат валутен борд и затова им се налага да имат основен лихвен процент от над 10% (българският е два пъти по-нисък).
Юана се повишава заради силният натиск от страна на САЩ това е ясно на всеки грамотен на тази тема.Това вече сме го виждали в политиката на САЩ спрямо Япония (Квотата на САЩ,Япония налага мито на изнасяни стоки и т.н).
Когато една българска стока е с по-ниска цена от тази на друга държава или ЕС като цяло?
Тогава пазара ще се насочи към България.(В случая да приемем,че качеството и транспортните разходи са константа).
Когато цените в реалните цени в България са по-ниски от тези в ЕС,тогава ще имаме износ и развитие на дадения сектор.
Първо да не говорим суха теория.
Не е важно колко е лихв процент,а разликата между него и инфлацията.И въпреки всичко данните за инфлацията много добре знаем,че често не отговарят.
Веднага поглеждаме колко е подценина японската йена и виждаме колко е ОЛП.Това е политика на страна стремяща се към износ и към запазване на собственното си производсто.
Силните страни са с подценена валута – това е истината.
А горкото ни левче е много надценено и на всички е ясно,че по един или друг начин това ще ни удари в слабините.
Бих искал да обсъдим политиката на българия ако желаете пишете ми на е-пощата firekick@mail.bg
Юана – ако не бяха САЩ – щеше да си бъде с фиксиран курс както доскоро. И Китай щеше да продължи да си се развива с високи темпове. Което е точно обратното на вашата теза, че е необходимо да се обезценява валутата, за да се развива една страна.
Не може от 1-2 примера да правите генерализация, при положение, че има стотици примери в обратната посока. Точно въпросът с валутата е изследван много дълго и задълбочено от много икономисти – като са преглеждани десетки и стотици примери за една или друга политика. По-лесно би било да се прочетат част от тези изследвания, вместо да се прави опит за нови заключения на база на едно-две наблюдения. Другият вариант е да се направи ново изследване – но да се включат не 1-2, а всички страни и да се види дали обезценката помага или не. Мога да ви уверя, че ако направите подобно изследване, ще видите, че обезценката не прави една страна богата.
Идеята е,че когато валутата на страната износител е слаба спрямо страната вносител това действа в интерес на страната износител.
В момента има интерес от внос на стоки от САЩ именно заради слабата им валута.Можем по погледнем колко автомобила с произход САЩ са регистрирани в България преди ик кризата и сега.
А да не забравяме,че тези автомобили искат подръжка,а тя не се влияе от стойноста на валутата.Това е само един пример,но е най-ярко изразен и най-лесно се забелязва.
Това повишава износа на САЩ и изчиства отрицателното салдо.
Правилно няма смисъл да гледаме 1-2 страни,но когато тази политика е успешна в страните с най-високо БВП…вече трябва да се замислим.
Така нека малко история да добавим в темата.
Защо и от коя държава е създаден валутния борд?!?!
Жокер:Англия.
Целта е въпроса?!?!
Моля ви се ако прочета още едно изказване от сорта “Опитът на България с валутния борд (който наподобява евроизацията) показва, че евроизацията е полезна.” ще си помисля,че изобщо незнаете за какво говорите.
А с изказванията ви за плоският данък или целите масова заблуда или не знаете за какво говорите.
Държавите с плосък данък:България,Румъния,Сърбия,Русия,Литва,Латвия,Естония,Хонконг,Словакия,Украйна,Грузия,Исландия,Черна гора,Киргизстан,Македония,Монголия.
Че това си е Соц.блока?!?!
Разликата между прехода в Китай и България може да отбележим с няколко точки.Първата обаче със сигурност трябва да е “шоковата терапия”.
С една дума валутен борд = икономическа колонизация и зависимост.