Георги Ангелов

През 2001 година беше приет закон за електронния подпис и електронния документ. Целта беше да се позволи на частните фирми да сключват договори помежду си по електронен път, както и да контактуват с държавната администрация по интернет. По този начин се спестява много време, което се губи по опашки пред бюрократичните структури. Почти пет години по-късно е време да се направи оценка доколко тези цели са постигнати.

Кой издава електронен подпис?

В момента има само две компании, които са вписани в регистъра на доставчиците на удостоверения за универсален електронен подпис. Едната е “Информационно обслужване” АД, а другата – “Банксервиз” АД. Една от вероятните причини за липсата на повече компании е сравнително високата такса за регистрация, която се плаща на Комисията за регулиране на съобщенията /над 15 000 лева/. В допълнение, законът не допуска автоматично признаване на чужди компании, които издават електронен подпис. В резултат на това конкуренцията не е достатъчно силна, което се отразява и на цената на електронния подпис.

Колко струва електронният подпис?

Цената на един сертификат за електронен подпис е около 150 лева, като тук се включва цената на електронния подпис за една година, смарт карта и четец. Продължаването на сертификата през следващите години е по-евтино, между 24 и 54 лева в зависимост от компанията.Интересно е, че двете фирми, издаващи електронен подпис, обявяват по-високи цени за първоначална покупка на сертификат и по-ниски за следващите години, което не стимулира много нови клиенти да купуват електронен подпис. Състоянието на пазара напомня ситуацията при мобилните телефонни услуги преди 8-9 години, преди конкуренцията да намали цените значително.

За какво може да се ползва електронният подпис?

Основното предимство, което предоставя електронният подпис, е възможността гражданите и фирмите да комуникират с държавната администрация по интернет. Това им спестява чакане на опашки, съобразяване с работното време на служителите, пътуване до съответното ведомство и пр. С електронен подпис могат да се ползват следните услуги, предоставени от администрацията:

• Промяна на адресна регистрация. Когато човек смени настоящия си адрес, той е задължен да отиде в общината в работно време и да попълни и подаде адресна карта. Ако притежава електронен подпис и достъп до интернет, същият човек може да регистрира новия си настоящ адрес за няколко минути през електронния портал на българското правителство – egateway.government.bg. Преди първото влизане в портала, обаче, е необходима еднократна регистрация. Следващите влизания стават автоматично само чрез използване на електронния подпис.

• Справка за осигуреност на физическо лицеили фирма. Услугата позволява на всеки човек да провери върху каква сума е бил осигурен през последните няколко години. Справката показва разбивка по месеци, работодатели, форма на осигуряване, брой отработени дни през съответния месец. Същата услуга се предоставя и за фирми, ако управителят им притежава корпоративен електронен подпис. Достъпът до услугите се осъществява през електронния портал на българското правителство – egateway.government.bg

• Регистрация на трудови договори. През 2003 година беше въведено изискването трудовите договори да се регистрират в Националния осигурителен институт. Всеки новоподписан трудов договор, всеки прекратен трудов договор, както и промени в действащите трудови договори в една фирма трябва да се регистрират. Фирмите, притежаващи електронен подпис, могат да подават формулярите за регистрация през интернет – чрез уебсайта на НОИ: www.noi.bg. За да се използва услугата, е необходима регистрация. Всяко последващо влизане изисква въвеждане на потребителско име и парола.

• Подаване на декларации до НОИ. Всеки месец компаниите са задължени да подават декларации за наетите от тях хора, отработените от тях дни, осигурителният доход и др. подобни. Това са т.нар. декларация образец номер 1 и декларация образец номер 6. Компаниите, притежаващи електронен подпис, могат да подават тези две декларации по интернет и по този начин техните счетоводители си спестяват значително чакане по опашки в НОИ. Държавните институции могат да изпращат и декларация номер 3 за хората, осигурени за сметка на държавния бюджет. Всички тези услуги могат да се използват чрез уебсайта на НОИ: www.noi.bg. За да се използват услугите, са необходими отделни регистрации. Всяко последващо влизане изисква въвеждане на потребителски имена и пароли.

• Справки от информационната система на НОИ. Физическите лица могат да получат справка за осигуреност, както и извлечение от регистъра на трудовите договори, показващо всички уведомления, които работодателят е подал за съответното лице. Фирмите имат достъп до справка от регистъра на трудовите договори, данни за осигуреност, внесени осигурителни вноски по години и фондове. Тези услуги са достъпни през интернет страницата на НОИ, www.noi.bg, и изискват отделна регистрация, потребителско име и парола.

• Подаване на декларации по ДДС. Фирмите, регистрирани по ДДС, могат да изпращат ежемесечно справки-декларации и дневници по ДДС чрез интернет и електронен подпис. Това става чрез интернет сайта на Националната агенция по приходите www.nap.bg, но е необходимо преди това да се подаде на хартия заявление за подаване на данъчни декларации по електронен път.

• Подаване на декларация за данъка върху доходите. От 2005 година е предвидена възможност да се подава декларация за данъка върху доходите по електронен път чрез електронен подпис. През 2006 година Националната агенция по приходите ще поддържа същата възможност. Подаваната по електронен път декларация, обаче, е копие на хартиената и по никакъв начин не използва възможностите на компютърните технологии. В този смисъл попълването й не само не е по-лесно, но дори е по-трудно от хартиената.

• Електронен пазар на малки обществени поръчки. Министерството на финансите поддържа тази услуга с цел да позволи по-лесно свързван между доставчици и възложители на обществени услуги. Достъпна е на интернет сайта на Министерството на финансите, http://smallsrv.minfin.bg

• Комуникация с държавните структури. Принципно би трябвало да се очаква, че електронният подпис ще улесни работата с държавните структури. В голяма част от тях, обаче, системата за подаване на документи по интернет е сложна, неясна или често дава грешки. В някои министерства /и в Министерския съвет/, пък, въобще не се поддържа такава услуга. В този смисъл би могло да се помисли институциите с повече напредък в тази област да предадат своя опит на останалите.

Въпреки известният напредък, пред електронното правителство в България остават за преодоляване значителни проблеми:

• Изискване за отделна регистрация на множество различни интернет сайтове на държавни институции.

• Само отделни услуги са достъпни през интернет чрез електронен подпис.

• Електронните подписи са сравнително скъпи.

• Достъпът до услуги чрез електронен подпис не е достатъчно опростен (user friendly)

• Интернет услугите с електронен подпис не използват в значителна степен възможностите на високите технологии и са доста тромави за момента.