Провалът на държавната собственост
Държавните железници (БДЖ) се оплакаха, че губят 10 милиона лева заради нередовни пътници, т.е. такива, които не са си купили билет за пътуването. От Трамкар се присвоявали стотици хиляди, а вероятно и милиони. Топлофикация е същият случай, с още по-големи суми.
Булгартабак загуби значителен пазарен дял в резултат на отварянето на пазара при влизането в ЕС, а държавата повишава акцизите по начин, който да го защити от конкуренцията. Държавните болници са в отчайващо финансово състояние, както и държавната здравна каса. Държавното летище в София се реконструира вече 10 години и сега когато е готово се оказва, че не е достатъчно, за да поеме трафика и има все по-големи проблеми с мъглата.
Държавните пощи толкова се страхуват от конкуренция, че либерализацията на пазара се отлага вече поне 5-6 пъти от последните няколко правителства. Градският транспорт е с незавидно качество на услугата дори след повишаването на заплатите на шофьорите в резултат на стачката им.
Изброяването може да продължи безкрайно, защото държавата и общините в България продължават да са собственици на огромни активи. И всички тези активи се управляват неефективно. Много често има източване, кражби, загуби, ниско качество и въобще всички признаци на лош мениджмънт.
Това се дължи не на нещо друго, а именно на собствеността на тези държавни и общински компании. Защо една държавно дружество да е ефективно, след като може да прахосва пари и да трупа дългове без никакви последици? Защо да е на печалба, след като може да е на загуба и да поиска държавата да покрие загубата от излишъка?
В държавния сектор се работи с чужди пари, с пари на данъкоплатците. Един министър или общинският съвет сравнително лесно покриват загуби на държавните и общинските фирми, защото го правят с чужди пари. Точно обратното е в частния сектор – няма да видите частни собственици да изливат милиони и милиарди в губещи фирми, във фирми, чийто мениджмънт прахосва парите им.
Това е фундаменталната разлика между държавния и частния сектор. Частната компания работи, за да печели собственикът й – за да стане това той наема добри мениджъри, добри служители, предлага им конокурентни условия на заплащане и се опитва да постигне добро качество, което да се хареса на клиентите. Държавните компании работят просто защото работи, като бюрократични единици, без да има собственик, който да има стимул да я накара да работи добре.
Изходът за държавните компании е един – приватизация. Всичко друго опитахме, но само това работи.
