Георги Ангелов

Георги Ангелов
1 февруари 2008
в. Капитал

В България твърде често се мисли в рамките на логиката: „само да имаше повече пари в бюджета на държавата и всичко щеше да е наред“. Нищо подобно не се забелязва на практика, обаче. Само за едно десетилетие разходите на правителството в България са се утроили, но въпреки това едва ли може да се твърди, че увеличените разходи имат някакво силно забележимо влияние върху динамиката на икономиката.

Често споделяна от политиците идея е увеличаване на държавните инвестиции, чрез което да се ускори икономиката. На практика подобен възглед е споделян от всички управлявали до момента правителства в България и систематично се прилага при формиране на държавния бюджет. Международните изследвания, обаче, не подкрепят много силно този оптимизъм по отношение на държавните инвестиции.

Според някои изследвания ефектът от държавните инвестиции е значим и напълно отрицателен, вероятно заради неподходящо насочване на средствата и неправилна употреба. Други са по-умерени, намират, че повече държавни инвестиции може да увеличат икономическия растеж, особено в сектори като транспорт.

Дори и когато е възможно държавните инвестиции да повлияят положително на икономиката, това не означава, че държавата може да ги увеличи значително. Причината е, че финансирането им става чрез бюджета, което означава чрез допълнително данъчно бреме върху от икономиката – което влияе силно негативно на икономиката.

Всичко това, обаче, е разглеждане на количеството държавни разходи или инвестиции, т.е. размера на правителството. Ново изследване¹ разглежда проблема от друга гледна точка. Авторът използва данни за 51 развиващи се страни като включва и индикатори за качество на управлението на съответната страна. Те включват:

1. индикатори за отговорност и отчетност, т.е. доколко има участие на гражданите в политическия процес

2. политическа стабилност и липса на насилие и тероризъм

3. ефективност на правителството – възможност да се провеждат ефективни политики при запазване на доверието

4. качество на регулирането – възможност на правителството да формулира и провежда разумни политики, които насърчават участието на частния сектор

5. върховенство на закона – добра правна система, вкл. защита на правото на собственост и прилагане на договорите

6. контрол върху корупцията – доколко публичната власт се използва за лични печалби

Данните за тези индикатори са използвани за конструиране на общ индикатор за качество на управлението.

Резултатите от изследването показват силна връзка между качество на държавното управление и темповете на покачване на дохода на човек от населението. Една единица покачване в индикатора за качество на управлението увеличава ръста на икономиката с 1.2%. Ефектът е по-силен при по-бедните страни.

Изследването също така потвърждава и важността на качеството на човешкия капитал за икономическото развитие. По-високото образователно равнище също влияе положително на икономиката и ръста на доходите.

Трудната част

Преразпределението през бюджета в България е на сравнително високо ниво от 42-43% от брутния вътрешен продукт. Както и да се погледне, това е значителен размер на държавата и нелека тежест за икономиката. С други думи, частният сектор и гражданите плащат не само достатъчно, но дори повече от достатъчно за нормалното функциониране на публичните институции.

Публичният сектор, обаче, не се отблагодарява за тази щедрост с добро качество на управлението. Точно обратното, публичният сектор е по-скоро пречка за икономическото развитие. Бюрократичните пречки, неефективната съдебна система, недостатъчно бързите реформи, корупцията са все показатели за ниско качество на управлението.

На практика, размерът на държавата в България е сравнително голям, но качеството й е сравнително ниско. В такава ситуация всяко увеличение на държавното участие в икономиката ще има сериозни негативни последици върху темповете на икономическо развитие, не само заради още по-голямата тежест върху икономиката, но и заради неефективността на разходите. Точно обратното, препоръчително е да се намалява размера на преразпределението през бюджета.

Оправданията с липса на пари в правителството е време да престанат – пари има предостатъчно в държавната власт. Усилията трябва да се насочат към по-трудната част, да се повиши качеството на управлението. Успехи в тази посока могат да увеличат значително темповете на икономически растеж и ръст на доходите. Да се пребори бюрокрацията и специалните интереси, да се промени съдебната система и да се влага повече разум при вземането на решения може да е трудно, но си заслужава.